Нашият патрон

ТОДОР НИКОЛАЕВИЧ МИНКОВ
1830 – 1906 г.

Тодор Николаевич Минков принадлежи към плеядата български възрожденски дейци, живели в една епоха, вдъхновявани от една и съща идея – националното освобождение на България. На нея те всички, с различни средства, служат вярно и всеотдайно. Докато Любен Каравелов се бори с перото, Караджата – с оръжието, а Христо Ботев – и с двете, Тодор Минков използва умело своите широки връзки с руската общественост и подготвя, преднамерено и планово, първите български интелектуалци – учители, инженери, правници, лекари, офицери и др., които съградиха основите на новата българска държава.

Роден на 02.01.1830 г. Тодор Николаевич Минков е роден в гр. Русе. Семейството на Тодор Минков произхожда от Арбанаси и през 1759 – 1760 г. се заселва в Русе. Бащата и вуйчото са търговци и построяват голяма къща, в която живеят двете братски семейства Тодор Минков (старши) и Кирияки Минкова и брат му Николи (баща на Тодор Минков младши) името на майката не е известно . На шест годишна възраст Тодор Н. Минков е изпратен в килийно училище, което отказва да посещава. Обучението му е продължено в домашна обстановка от учител извикан от Константинол на име Барба Теофил. Паралелно с общите предмети е учил и чужди езици, като гръцки и турски. В последстие Минков и изпратен да учи във Виена, където е записан в реална гимназия, която завършва с отличен успех, като всяка година прекарва ваканцията в Русе. След завършването на образованието Тодор следва в Дрезденската политехника, като в свободното си време работи на строежите на ж.п. линиите в Германия.

Когато през 1854 г. избухва Кримската война, Тодор Минков се записва като доброволец в руската армия и участва като редови войник в обсадата на Севастопол. Помагайки на Русия със своите технически знания е направен адютант на княз Горчаков и е награден с „Кръст за храброст“ и 2 000 декара земя в Крим. След приключване на войната, Минков се завръща в Дрезден и довършва образованието си през 1861 г. След дипломирането си отново заминава за Русия. Установява се в град Николаев, днешна Украйна, пристанище на Черно море. Среща се с княз Горчаков, който издейства от правителството отпускането на 35 стипендии за българчета да учат в Русия.

През 1862 г. към реалната гимназия в гр. Николаев се разкрива пансион за южнославянски деца. За директор е назначен Тодор Минков. Той приема първите пансионери и започва работа с тях. През 1866 г. пансиона е закрит по инициатива на военния губернатор Богдан Глазенап.

Тодор Минков се жени за Ксения Павловна, която притежава голямо имение с огромен двуетажен палат в него. Ксения Павловна е съпричастна към делото на съпруга си и му предлага да разкрият пансион в нейното имение.

На 14.02.1866 г. пристигат първите 150 българчета, умни, но бедни, носещи със себе се белезите на робството.

В продължение на 26 години в него се подготвят българчета с мисията, завръщайки се в България, да работят за културното и просветно издигане на народа ни.

Възпитаници на Тодор Минков са: Алеко Константинов, тримата братя Славейкови-Христо, Рачо и Райко, Стоян Михайловски, проф. Добри Ганчев, Димитър Благоев, Георги Кирков, Панайот Волов, проф. Петър Абрашев-министър на правосъдието, Александър Малинов-юрист, министър на просвещението и виден държавник и много други видни личности. Голяма част от възпитаниците на Тодор Минков са преподаватели в училища (гимназии), в СУ, във Военната академия. Голям е броят на професорите.

В пансиона на Тодор Минков се подвизават видни български ревалюционери: Христо Ботев, Филип Тотю, Ильо Войвода, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Стоян Заимов и др.

Тодор Минков е съпричастен към борбата на българските революционери. Той успява да събере средства от богати руски личности, с които да се закупи оръжие за българските чети. Той влага много лични средства за издръжка на пансиона и за подпомагане революционната борба на българите.

Пансионът на Тодор Минков е закрит през 1892 г., но е изиграл своята голяма роля.

През 1892 г. той разкрива нов пансион в с. Равини, близо до днешния гр. Минск, отново за южнославянски деца. Пансионът съществува 13 години, до 1905 г. Той изиграва голяма роля за обучението и възпитанието на следосвобожденската българска младеж.

Делото на Тодор Минков е оценено високо в Русия. Неговите педагогически похвати и методи се възприемат от много руски училища.

На 11.05.1885 г., на тържеството по случай 1 000 години от кончината на св. Методий, в пансиона на Тодор Минков в гр. Николаев присъства руският император Александър III. Той удостоява Тодор Минков с високото държавно отличие “Действителен щатски съветник” или е произведен в чин “Граждански генерал”. Връчена му е униформа на щатски съветник и Георгиевски кръст за храброст.

Тодор Минков умира на 15.03.1906 г. в с. Равини, на 76 години, една година след закриване на пансиона.

На 08.01.1908 г. той е удостоен посмъртно с дворянско звание и герб. На лицевата страна на герба е изобразен факелът на просвещението, а на гърба-българският трикольор.

И наистина, Тодор Минков заслужава тази награда, защото той, в продължение на 43 години, е истински факел на просвещението.

Актуално

Информация

Контакти

  ул. "Княз Борис I" № 27
     гр. София, 1463

  02/ 9521304

  0879121492

  ou20sofia@abv.bg

  Facebook страница

Google Maps