Споделено

КАК СЕ РАЗВИВА ДЕТСКАТА САМОСТОЯТЕЛНОСТ

Как се развива детската самостоятелност? Кога е време за първия телефон? В каква възраст децата могат да си лягат по-късно?
Британски учени направили анкета сред няколко хиляди родители, за да уловят тенденциите във възпитанието. Обобщените резултати са интересно доказателство за промяната във възгледите за отглеждането на децата у съвременните майки и бащи.

Когато припомняме собственото си детство, обикновено се съсредоточаваме върху тези етапи от него, през които преминават всички - „научих се да си завързвам обувките на 5 години.“, „бях на 6, когато се научих да карам колело“ и т.н. Британската компания My Namestags проведе изследване, в хода на което били установени времевите рамки, в които децата трябва да са усвоили един или друг навик, или са получавали права за нещо, което по-рано им е било отказвано. Изводът се подразбира – колкото по-големи са децата, толкова повече трябва да им позволяваме. Ето какво е позволено на британчетата в различните възрасти или „бонусите“, които доказват, че вече си голям. Сравнението с навиците на българските родители би било интересно.

 


16 години

  • да кани приятели, когато родителите отсъстват;
  • да излиза по тъмно.

15 години

  • да ходи на срещи;
  • да си купува дрехи;
  • да си кани гости;
  • да пие напитки с кофеин. 

14 години

  • да си създаде профил в социалните мрежи;
  • да има месинджър в смартфона си;
  • да излиза самостоятелно;
  • да има собствен ключ от входната врата;
  • да ходи на кино с приятели.

13 години

  • да остава само в къщи;
  • да се разхожда, без родителите си;
  • да пазарува в магазин;
  • да чати с приятели;
  • да има собствен компютър.

12 години

11 години

  • да има таблет;
  • да има телевизор в стаята си.

10 години

  • да мие съдовете;
  • да подготвя дрехите си за следващия ден;
  • да не губи вещите си;
  • да разбира стойността на предметите;
  • да избира това, което ще облече;
  • да нощува у приятел;
  • да си приготви храна.

9 години

8 години

  • да връзва обувките си самостоятелно;
  • да сортира дрехите си за пране;
  • да мие зъбите си самостоятелно.

7 години

  • да кара велосипед.


Време за лягане

  • на 8 години в 20 часа;
  • на десет години в 21 часа;
  • на 12 години в 22 часа.

Някои резултати са озадачаващи, други учудващи или изненадващи. Но все пак става дума за децата във Великобритания. А как би изглеждал списъкът с уменията и правата на вашия ученик?

Продължава...

Дигиталните компетенции: жизненоважни за учителите и учениците на 21-ви век

 

Дигиталните компетенции са ключови за обучението, работата и активното участие в обществото. За училищното образование е еднакво важно да се разберат тези компетенции и да се знае как да се подпомогне тяхното развитие.

Какво представляват дигиталните компетенции?

Дигиталните компетенции са сред осемте ключови компетенции и се отнасят до критичност и увереност при употребата на пълния набор дигитални технологии за информация, комуникация и базово разрешаване на проблеми във всички аспекти от живота. Това може да не звучи сложно за много от нас, но според информационното табло за 2015 г. на Европейската програма в областта на цифровите технологии 40% от населението на ЕС не разполага с достатъчно дигитални компетенции - в това число 22%, които изобщо не използват интернет.

Също така е важно да се вземе предвид това, което Риина Вуорикари пише в своята експертна статия, а именно че „дигиталните умения са преносими и ни помагат да овладеем и други ключови компетенции като комуникативни, езикови умения или основни умения по математика и природни науки“.

За да бъде разбрано по-добре естеството на тези компетенции, Европейската комисия разработи Европейска рамка за дигитална компетентност на гражданите(DigComp), включваща пет области: информационна грамотност; комуникация и сътрудничество; създаване на дигитално съдържание; безопасност и разрешаване на проблеми. Заедно те включват 21 компетенции – кликнете под снимката и вижте на инфографиката в колко от тях вече сте уверени!

https://www.schooleducationgateway.eu/downloads/images/DigiComp.PNG

В близко бъдеще преподавателите ще имат собствена рамка, наречена DigCompEdu. В предварителното предложение са налице шест области на развитие, включително професионална среда; създаване и споделяне на дигитални ресурси; управление на приложението на дигитални инструменти; оценяване; овластяване на обучаващите се и подобряване на дигиталните им компетенции. Следете за новини, свързани с тази инициатива!

 

 

Продължава...

Френските деца ядат всичко, вашите също могат

„Френските деца ядат всичко, вашите също могат“ - авторът на тази книга, Карен ле Бийон фокусира вниманието върху трудностите, които срещаме в опитите си да храним детето здравословно. 

А това са нейните 10 правила за хранене:

 

1. Вие отговаряте за хранителното възпитание на децата си.

2. Храненето не е игра, не е награда и не е средство за утешаване.

3. Децата ядат това, което ядат и техните родители.

4. Поне веднъж дневно сядайте всички заедно на масата. 

5. Осигурете разнообразие – един вид основно ястие не бива да се предлага повече от веднъж седмично.

6. Можеш да не ядеш, но си длъжен да опиташ.

7. Не позволявайте повече от една междинна закуска дневно. Гладът между храненията е нормално състояние.

8. Гответе и яжте без да бързате. Да се храниш правилно означава да ядеш бавно.

9. Яжте домашно приготвена храна, а не полуфабрикати.

10. Правилата не са догма, те могат да се нарушават. Важното е да изпитвате удоволствие от храненето.

Продължава...

КАКВА БИ ТРЯБВАЛО ДА Е ЦЕЛТА НА ВСЯКА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА – СЪР КЕН РОБИНСЪН

 

Първото сигурно е, че революцията в образованието навсякъде по света е не само необходима, но и неизбежна. Сегашната система, почти непроменена от индустриалната революция до днес, дава и измерва преди всичко знания. В днешния свят обаче отдавна не е важно какво точно знаеш, защото Google винаги знае повече. Много по-важни от знанията са уменията. Ето защо, училището трябва да се фокусира върху развиването на определени умения у всяко дете, а не да го изпитва какво и колко знае.

Преди да ги дефинира, Робинсън дава и своето определение каква би трябвало да е целта на всяка образователна система: “Да помага на учениците да разберат заобикалящия ги свят и какви таланти има скрити в самите тях, така че да се превърнат в удовлетворени личности и активни, състрадателни граждани.”

От тази изходна гледна точка за ролята на училището, Сър Кен Робинсън развива и своето виждане за осемте ключови компетентности и умения, които трябва да са в основата на образованието. Всички тези умения започват с буквата “C” на английски, като това няма особено значение, но пък е лесно да се помнят.

Curiosity / Любопитство

– умението да задаваш въпроси и да откриваш как работи света.

 Creativity / Творчество

– умението да генерираш нови идеи и да ги прилагаш на практика.

Criticism / Критичност

– умението да анализираш информация и идеи и да формираш смислени аргументи и съждения.

 Communication / Комуникативност

– умението да излагаш мисли и чувства по ясен и уверен начин в различни медии и под различна форма.

 Colaboration / Сътрудничество

– умението да работиш конструктивно с другите.

 Compassion / Състрадателност

– умението да изпитваш и изразяваш емпатия към другите.

 Composure / Спокойствие

– умението да се свързваш със собствените си чувства и да развиеш усещане за личностна хармония и баланс.

 Citizenship / Гражданственост

– умението да се ангажираш и да участваш конструктивно в процесите в обществото.

 В книгата си Кен Робинсън не дава последователните стъпки как точно да се случи това преместване на фокуса на образованието от знания към умения. Разказва обаче за конкретни учители, училища или общност от образователни институции, които вече са започнали тази промяна. Общото между тях е, че почти никъде реформата не е тръгнала отгоре надолу. Смяната на политиките обикновено започва от една класна стая, от един вдъхновен учител или директор, който трябва да реши конкретен проблем – голям брой отпаднали ученици, загуба на мотивация, непрестанно напускащи учители и т.н.

Затова и книгата се казва Креативни училища, а не креативни министри на образованието или креативни национални политики. Успокояващото и вдъхновяващото в примерите, които Кен Робинсън дава от цял свят е, че едно училище може да бъде преобразено буквално за една година при това абсолютно независимо от системата.

 

Creative Schools: The Grassroots Revolution That’s Transforming Education на Сър Кен Робинсън 

 

 

Продължава...

Когнитивни умения

Терминът „когнитивни умения“ произлиза от “cognition” [kɔg´niʃən], което означава познавателна способност, знание, познание или компетенция. “Когниция” е познавателен акт. Когнитивната психология е дисциплина, която обединява биология, психология, лингвистика и информатика. Неин обект са обектите на мислене, благодарение на които се формира познанието от възприятието, паметта и ученето до понятията и логическото мислене.

Познанието е свързано с това как човек разбира света и действа в него. Това е набор от умствени способности и/или процеси, които са част от почти всяко човешко действие, докато сме будни.

Познанието е умствено действие или процес на придобиване на знания и разбиране чрез мисъл, опит и сетива.

Когнитивните способности са умствени умения, от които се нуждаем, за да изпълним дадена задача – от най-простата до най-сложната. Те са по-тясно свързани с механизмите на това как учим, помним, решаваме проблеми и обръщаме внимание, отколкото с действителното знание.

Например, отговаряне на телефонно позвъняване включва

·      Когнитивните способности са умствени умениявъзприятие (чуване на тона на звънене),

·      вземане на решение (да отговоря или не),

·      моторни умения (повдигане на телефона и натискане на бутони),

·      езикови умения (език за говорене и разбиране),

·      социални умения (тълкуване на тона на гласа и взаимодействие с друго човешко същество).

Когнитивните умения или способности се поддържат от специфични невронни мрежи. Например уменията за помнене разчитат главно на части от временните лобове и части от фронталните лобове (зад челото).

Запиши ме сега

Основни мозъчни функции

Възприятие: разпознаване и тълкуване на сензорни стимули (миризма, допир, слух и т.н.).

Внимание: способността да се поддържа концентрацията върху конкретен обект, действие или мисъл и способността да се изпълняват едновременно повече от една задачи.

Памет:

·         Краткосрочна или работна памет (ограничено съхранение)

·         Дългосрочна памет (неограничено съхранение).

Двигателни умения: способността да използваме нашите мускули и тела. Например способността да преместваме и променяме обекти.

Език: умения, които ни позволяват да произнасяме звуци с определена честота, продължителност и подредба, тоест да произнасяме думи и да генерираме словесни резултати.

Визуална и пространствена обработка: възможност да се обработват входящите визуални стимули, да се разбират пространствените взаимоотношения между обектите и да се визуализират изображения и сценарии.

Изпълнителни функции: способности, които позволяват целенасочено поведение. Например способността за планиране и изпълнение на задача/цел/намерение. Те включват:

·         Гъвкавост: способността за бързо преминаване от един към друг умствен режим.

·         Теория на ума: разбиране (интуитивно) вътрешния свят на другите хора, техните планове, какво обичат и какво не обичат.

·         Очаквания: прогнозиране въз основа на разпознаване на шаблони.

·         Решаване на проблеми: откриване на проблема, определяне на правилното решение, генериране на начини за реализиране на решение, избор на най-правилния начин за решаване на задачата и вземане на решение.

·         Вземане на решение: способността да се вземе решение въз основа на решаване на проблеми при непълна информация и участието на емоции (наши и други).

·         Работна памет: способността да се съхранява и обработва моментната информация в реално време.

·         Емоционален контрол: способността да забелязвате и определяте собствените си емоции за по-добро представяне.

·         Подреждане: способността сложните действия да се разбият на по-малки и лесно управляеми части, които да се приоритизират в правилен ред за постигане на целта.

·         Подтискане (инхибиране): способността да се издържа на разсейване (отвличане на вниманието) и натиска на вътрешните пориви.

Запиши ме сега

Когнитивните умения могат да се развиват

Когнитивните умения не са фиксирани. Те могат да се развиват чрез начина ни на живот и целенасочени действия/практика. С възрастта, някои когнитивни умения са склонни да намаляват, особено така наречените изпълнителни функции и тези когнитивни умения, които не се използват редовно. За щастие, наблюденията и изследванията показват, че този спад може да се забави, спре или обърне с подходящ начин на живот и практики.

Запиши ме сега

Когнитивните умения са основата за езика и грамотността 

Разбирането на езика е мозъчна задача на високо ниво. Езикът е от решаващо значение, фундаментът, за развитието на грамотността.

Учениците имат нужда от силна памет, отлично внимание, бързо обработване и точна последователност, за да успеят с академичните среди. Те трябва да могат да чуват различията между звуците, защото това променя значението (например “peas” срещу “peace”). Те трябва да разпознават бързо и точно съответните звуци на речта до букви от азбуката.

Всички тези когнитивни умения помагат на учениците да слушат, говорят, четат и пишат.  

 

Продължава...

ЗДРАВАТА ДЕТСКА ЛИЧНОСТ

СОЦИОКУЛТУРНАТА ТЕОРИЯ НА КАРЕН ХОРНИ. 

Ако детето не усеща подкрепата на родителите  страха в детето постепенно ескалира до състояние, което Хорни нарича базисна тревожност. Според нея за детството са характерни две базисни потребности: от удовлетворяване и от сигурност.

Удовлетворяването се отнася до основните биологични нужди, решаваща за развитието обаче е втората потребност – детето да бъде обичано, желано и защитено от опасностите на враждебния свят. По отношение на тази потребност то изцяло зависи от родителите си. Ако те проявяват искрена любов и грижа вероятността да се формира здрава личност е много голяма. Обратно ако поведението им възпрепятства потребността е твърде възможно невротично даже патологично развитие.

Родителски стилове на поведение фрустриращи потребността от сигурност:

-          скандално поведение

-          неустойчиво поведение

-          насмешки и иронизации

-          неизпълнени обещания

-          изключителна опека

-          явно предпочитание на братя или сестри.

 

Резултатът от подобно поведение за детето  е формирането на т.нар. базисна враждебност – то се оказва между два огъня: обича и зависи от родителите си, но същевременно изпитва обида, гняв, обърканост, негодувание към тях. Това е конфликт който привежда в действие различни защитни механизми които се проявяват в поведението. Поведението на детето което не удовлетворява потребността си от сигурност и започва да се управлява от чувства на безпомощност, страх и вина изпълняващи ролята на психологични защити, чиято цел е една – да подтискат враждебните чувства към родителите.

Враждебността възникнала по причина на родителите започва да се проявява и във отношенията на детето с другите хора т.нар. базисна тревожност. Това е „усещане за самота и безпомощност пред лицето на потенциално враждебния и опасен свят”. Това е интензивно и всепроникващо усещане за липса на сигурност и доверие.Тя може да се елиминира само от родителите като видимо изказват подкрепата към детето изказвало любов. Активна защита чрез положително поведение.  Според Хорни  индигизиращите сили на поведението не са сексуалните импулси а потребността от лична безопасност и стремеж от освобождаване от страха. Тя казва, че описаните от Фройд сексуални отклонения са следствия от неврозата а не от причините за нея. Постепенно излага теорията на социалния фактор като причина за невротичното поведение . Като стремеж за защита във възникналото в индивида силно напрежение. Назовава ги чрез вектора -движение:

1. Поведение насочено към хората - изгражда крайно услужливата личност стремяща се да получи любовта на другите или да отговори на изискванията на другите - подтиска се индивидуалността. За Хорни изказва на околните са разнообразни и не може да се угоди на всички - тревожността се поражда от стремежа да се изпълнят всички разнообразни задачи.

2.Поведение насочено към себе си (отдалечаване от хората) - Стремеж от отдалечаване от социалната общност - самотна личност. За Хорни човек избира такова поведение страхувайки се от санкция от другите.

3.Поведение насочено против хората - предполагащ краен стремеж към престиж и власт - основните ценности са готови да ги постигнат на всяка цена.

 

За Хорни всяко едно поведение от описаните не е адекватно, социалната среда засилва тревожността и поражда все нови и нови вътрешни конфликти и така невротика поставя себе си в омагьосан кръг - избира тип поведение и в същото време поведението засилва напрежението. Търсейки спасение невротика се насочва към себе си - Хорни го нарича идеализиране АЗ/ постигне на илюзорен образ/.Хорни казва, само че изграждане на идеализирано АЗ дава успокоение на невротика за кратко време.

Повече за Карен Хорни може да видите ТУК.

 

 

 

Продължава...

Как когнитивните умения засягат успеха в училище?

„Не разбирам!“ е фраза, която всеки от нас е използвал. Мозъците ни успешно разбират и използват потока от информация, когато са налице добри когнитивни умения. Слабите когнитивни умения, особено при малките деца, превръщат обучението в предизвикателство.

Основните когнитивни умения, необходими за оптимално обучение, са памет, внимание, обработване на информацията и последователност.

Когато едно от тези умения липсва, децата ще срещат предизвикателства с ученето в училище. Ние непрекъснато използваме когнитивните умения в ежедневнието ни. Дори шофирането до супермаркета и обратно изисква тези четири когнитивни умения. Те са неразделна част от нас и често не си даваме съзнателно сметка, че ги използваме.

Продължава...

КАК ПРОГОНВАТ ЗИМАТА ПО СВЕТА

 

Карнавалът Фашинг (на немски Fasching), който се провежда преди Великите пости, датира от древни времена, когато се е вярвало, че зимните духове трябва да се изгонят, за да дойде пролетта. По време на Fasching, известен също така като die Tollen Tage       (лудите дни), бизнесът замира и дори сериозните германци се отпускат. Празненствата, танците и баловете се съпровождат от маскаради. Днес почти няма град в Германия, в който да не организират този карнавал. Традициите са различни, но две неща си остават едни и същи – шумът и маските. В градове, където Fasching се празнува, изборът на костюма си остава личен. В много градове си избират принц на карнавала и към него се обръщат с титлата “Ваше откачено височество”. Той се избира заедно със своята принцеса, избира му се и кралски двор и е натоварен със задачата да ръководи целия парад. Големите карнавални шествия с маршируващи хора и маскирани танцьори са изключително живописни и е граждански дълг да се присъединиш към забавлението.

Карваналът „Марди гра“ се празнува от 1699 г. от католиците в почти целия свят – от Германия, Франция, Чехия и Белгия през Еквадор чак до Австралия. Но официалното му местоположение е в Ню Орлиънс. С „мазния вторник“ се отбелязва началото на големия великденски пост и тогава е кулминацията на карнавала.  Няколко седмици преди празника домакините трупали продукти за вкусни и тлъстички ястия, за да ги поднесат на масата заедно с ароматните печива. Впрочем името на карнавала на френски означава точно това – Mardi Gras е „мазният вторник“. Единственото условие на шумната веселба е да завърши точно в 12 ч. вечерта. В наши дни главното действие на „Марди гра“ се развива във Френския квартал на Ню Орлиънс (Vieux Carre) на Бърбън стрийт, макар правилното произношение да е „Бурбон“ – по името на френската кралска династия. Тук царства великият джаз, музикантите надуват бузи, сякаш от това им зависи животът, върху тълпата се сипят конфети и серпантини, а количеството красавици на квадратен сантиметър е по-голямо, отколкото на кастинг в Холивуд.

 

Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и прошката.
В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа.
Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве, децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет. Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.

Продължава...

Наталия Михалевска, МОН: Иновативните училища ще носят печата на промяната в българското образование

Наталия Михалевска МОН, в интервю за предаването „Всички в час“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Как върви кандидатстването на училищата, които искат да придобият статут на иновативни – възможност, която се появи с влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование? Ще стигне ли времето за директорите и какво ще се промени за училищата, които ще бъдат обявени за иновативни в следващите четири години? Въпросите ще отправим към Наталия Михалевска - Министерството на образованието и науката (МОН). Г-жо Михалевска, допреди седмица интересът към възможността част от училищата у нас да придобият статут на иновативни бе слаб. Засилва ли се вече той с оглед наближаващия краен срок, който е 31 януари?
Наталия Михалевска: Да, непрекъснато пристигат все нови и нови училищни проекти с иновации, много запитвания във връзка с технически въпроси по отношение на попълването на формуляри, съдържателни въпроси за това до каква степен могат да бъдат свободни в описанията на иновациите. На мен ми се иска първо да кажа, че в комисията, която е към министъра на образованието и науката, за организиране на тази дейност и оценяване на проектите, както и за мониторинг, имаме мисъл за това, че училищата, които имат проекти за иновации, са училища, които имат мисъл, грижа и възможност да се грижат за децата си така, че след 10-20 години тези деца да се чувстват социализирани и успешни. В този смисъл всичко, което се описва в училищните проекти, е свързано със стремежа за адекватност между потребностите на децата и това, което може да предостави училището, за да бъде полезно. Т.е. да се стимулира интеракцията между учителите и учениците, да се премахне стресът до голяма степен от образователната работа в училище и от друга страна, в българското училище да има стремеж към реални, истински знания, а не към оценки. Считаме, че тази реформа в Закона за предучилищното и училищно образование – възможността училищата да имат статут на иновативни – е много дълбока и е свързана с тяхната свобода, с тяхното въображение и стремежа им наистина да подготвят учениците за бъдещето. Затова ги наричаме и „училища на бъдещето“. А пък самата комисия е съставена от представители на неправителствени организации и други лица, които не са чиновници в министерствата, а целият им жизнен път и опит е свързан с образованието и имат широк поглед върху това. Надявам се и проектите да бъдат обективно оценени от комисията към министъра, която оглавявам.
Водещ: Как по-точно ще оценявате дали нещо, предложено от училищата, наистина представлява образователна иновация? Нека бъдем малко по-конкретни за критериите, по които ще работи комисията.
Наталия Михалевска: Това е много важен въпрос, защото в крайна сметка всяко училище има относителната свобода, всеки учител също, да преподава по различни методи, да прилага различни педагогически прийоми. Тук става въпрос за целенасочена, планирана и контролирана промяна за решаване на организационни и съдържателни проблеми или въпроси в образованието. Първо, училището трябва да прецени какъв е проблемът или въпросът, който иска да реши чрез тази иновация. Ако за едно училище това е стремежът към по-висок обхват на учениците и по-редовното им посещение в училище в пети клас, за други училища това ще бъдат по-високите постижения по чужди езици, които трябва да постигнат, или по-високите постижения по математика. Т.е. трябва да има много ясна цел на мотивацията, след което тя трябва да бъде със стъпки за четири години, с обективно измерими показатели. В проектите трябва ясно да ни кажат какво ще постигнат чрез иновативните методи, които предлагат – например 30% по-висока посещаемост в пети клас на учениците по български език и литература след първата година, 50% след втората година или по-висока успеваемост по математика или по-висока степен на удовлетвореност на учениците чрез постигане на по-висока мотивация за учене. Това може да стане и чрез извънкласни форми, може да стане даже чрез различно учебно съдържание, различни учебни програми и учебни предмети, които училищата могат да въвеждат от осми до девети клас. Могат да бъдат интегрирани учебни предмети като например „Музика и изобразително изкуство“. Може да има обща програма и това да се казва „Програма по изкуствознание“. Възможно е да се прилагат информационни и други методи и новости – не само в обучението, но и в управлението на училището, в промяната на учебната среда, което за нас е много важно, защото тя ни се струва твърде остаряла, твърде традиционна и нестимулираща децата. Иска ни се училищата да бъдат по-смели в тези си идеи по отношение на промяната както на обучението и управлението, така и на учебната среда. Т.е. моделът на иновативните училища и възможностите са такива, че цялото училище може да бъде иновативно, във всичките му елементи. Могат да бъдат обхванати деца от един клас, от един випуск или всички деца в училището и това не е пречка. Напротив. Важно е да ни кажат и как добрите практики ще бъдат мултиплицирани. Ако иновативните методи се прилагат в една паралелка, дали биха могли например да се прилагат и в други такива или в други училища. Много е важно сега, в процеса на кандидатстване, те да проучат чуждия опит, да направят изследвания на научните постижения в тази сфера и да ни докажат, че са ефективни методите, които искат да прилагат и някъде се прилагат успешно. Иновативното училище има много възможности, много перспективи и наистина ще носи печата на промяната в българското образование.
Водещ: Това е чудесно обаче след като ще ги следите за толкова различни детайли по работата и по предложенията, които ще отправят до комисията, смятате ли, че срокът, който учителите и директорите имат, за да подготвят тези проектни предложения, е достатъчен и времето до 31 януари ще им стигне, за да направят наистина добри предложения и да не бъдат отхвърлени при оценяването?
Наталия Михалевска: Постарали сме се да облекчим тяхната работа. Формулярът се попълва само онлайн до 31 януари, не минава през съгласуване през регионалните управления. Дали сме формуляри, които да попълват много лесно и бързо. Струва ми се, че училищата имат подготовка за това предварително, просто сега е моментът да опишат и да систематизират това, което правят и имат намерение да развиват. Също така относно притеснението им за учениците, които ще бъдат приети в първи, пети и осми клас през следващата година, и сега не могат да дадат декларация за съгласие на родителите – те трябва да знаят, че по решение на Обществения съвет в училищата могат да бъдат включени в тези иновации чрез декларация, която сме направили. Т.е. постарали сме се да облекчим тяхната работа, като – разбира се – най-вече даваме непрекъснато консултации по въпросите, които ги вълнуват.
Водещ: А като давате консултации, възникват ли по време на тези справки и изясняване на неяснотите и въпроси, свързани именно с декларациите от родителите, които да декларират съгласието си, че нямат нищо против детето им да учи по модела, който училището ще предложи или пък по нова програма с нови методи? Има ли информация за забавяне или за пречки, които възникват именно заради искането родителите също да са съгласни децата им да бъдат част от подобна иновативна структура?
Наталия Михалевска: Принципно всички в комисията смятаме, че е много важно родителите да са съгласни, да са участници – не съгласни, а по-скоро съпричастни към това, което ще се случва в училището. Затова нямаме индикации, че те имат проблеми с попълването на декларацията, по-скоро технически с прикачването им. Като сега във формуляра е възможно директорът само да ни отбележи, че има декларации на родителите, а те да бъдат проверявани на място. Т.е. не е нужно да бъдат прикрепени към самия формуляр декларациите на хилядите деца, които ще бъдат обхванати в иновативните практики.
Водещ: Една от целите ви в министерството е създаването на мрежа от иновативни училища. Как трябва да функционира тя?
Наталия Михалевска: Мрежата от иновативни училища вероятно ще започне да се създава след първата, след втората година, когато направим мониторинг и оценка, анализ на това, което се случва в училищата. Но основният принцип ще бъде да се мултиплицират добрият опит и успешните практики в подобни училища, които имат едни и същи проблеми за решаване, но същевременно имат и едни и същи характеристики. Всъщност комисията към министъра на образованието ще препоръчва да се прилагат подобни практики, учебната среда да се променя, за да се постигат по-високи образователни постижения в повече училища.
Водещ: Но това в перспектива, да кажем след година-две, когато вече има и малко повече информация?
Наталия Михалевска: Да.
Водещ: Да се върнем отново на срока 31 януари. От кандидатите до момента можете ли да ни кажете какви са училищата с амбиция да станат иновативни – частни ли са повечето, държавни или общински? Повече гимназии ли има или пък повече начални учебни заведения?
Наталия Михалевска: Има много голямо разнообразие, но 50% от тях, може би малко над 50%, са частните училища.
Водещ: Как си обяснявате този процент?
Наталия Михалевска: Частните училища и досега бяха по-свободни в прилагането на методите, прийомите и средата, в която правят самото обучение, и смятам, че бяха по-готови с формулирането на проблема, който решават, и описанието на самата иновация. Затова години наред сме се старали да пренасяме добри практики от частните училища в държавните и общинските, така че да засилваме мотивацията на децата за учене. Сега може би е дошъл моментът и ще имаме възможност да мултиплицираме опита, който имат частните училища в страната. Добре е да напомним, че всички общински, държавни училища, както и Американският колеж в София имат право да кандидатстват. Няма ограничение във вида на училищата, които кандидатстват, включително и тези, които са към културата, училищата по спорт и т.н.
Водещ: Казахте, че сред основните ви цели е иновативното училище да носи свобода и на учителите, и на учениците, и на родителите, които – естествено – също са съпричастни към образователния процес на децата си. Казваме също, че съдържателната промяна в българското образование може да дойде именно чрез иновативни методи и на преподаване, и чрез нови предмети, но според Вас коя е иновацията, от която се нуждаят всички училища у нас, а не само тези, които ще получат статута на иновативни?
Наталия Михалевска: Иновациите са много и все пак елементите на адекватния диалог, какъвто е диалогът в училищната среда, се нуждаят и от добри, квалифицирани учители, и от мотивирани ученици, но и от среда, която да допринася за всичко това. Струва ми се, че всички иновации, които прилагат културата на непрекъснато усъвършенстване на образователните процеси в училище, са добре дошли. Те са чакани, желани, но и много необходими в българското училище. Най-важно е децата да се чувстват спокойни и да имат стремеж към знание, а не просто към оценка, да имат нужда от себеутвърждаване, да им е приятно да ходят на училище и да имат чувството, че там са разбрани, а не просто изпитвани, не просто притискани и не просто в слабата позиция на обучавани, защото в крайна сметка светът е отворен и голяма част от знанията могат да придобият по много други начини. Но да бъдеш разбран, да бъдеш обгрижен, да уважаваш учителя – това е сложен въпрос и аз вярвам, че иновациите, които ще бъдат описани, ще бъдат насочени към това.
Лора ТЪРКОЛЕВА

Продължава...

Изпълнение на бюджета на 20 ОУ"Т.Минков към 31.12.2016г.

 

         

 

 

 

           

 

   

ИНФОРМАЦИЯ

     

 

               

 

Относно:

Изпълнение на бюджета на 20 ОУ"Т.Минков към 31.12.2016г.

 

               

 

 

В изпълнение на чл.53 от ПМС 380 от 29.12.2015г за изпълнението на

 

държавният бюджет на Република България за 2016г., Ви представям

 

 

обобщена информация за изпълнението на бюджета за четвъртото тримесечие

 

на 2016г. на 20 ОУ "Т. Минков"

         

 

 

 

 С корекциите планът става 1421978 лв. държавна  дейност и 603 лв. местна дейност.

 

       

 

ПО ПРИХОДИ

   

 

               

 

Общо дейност 322 - 1 370 188 лв.

дейност 713- 2517 лв.,

дейност 389 - 48448 лв.

 

местна дейност 714- 603 лв

         

 

Преведени по отчет 1 421978 лв. и дейност 714- 603 лв.

   

 

       

 

 

ПО РАЗХОДИ

   

 

               

 

ОБЩ РАЗХОД:

   

1 420 533

 

 

 

 

               

 

ПАРАГРАФИ

& 01 и & 02

960 707

     

 

 

ПАРАГРАФ      & 05-

192 855

     

 

               

 

ТЕКУЩА ИЗДРЪЖКА

 

& 10- 254939 ЛВ

   

 

       

д.322

д.714

   

 

 

1

ХРАНА

 

38 315

 

 

 

 

 

2

УЧЕБНИЦИ

48 448

 

   

 

 

3

МАТЕРИАЛИ

34 300

 

   

 

 

4

ВОДА,ГОРИВА И ЕНЕРГИЯ

22 116

 

   

 

 

5

РАЗХОДИ ЗА ВЪНШНИ УСЛУГИ

70 700

603

   

 

 

6

ТЕКУЩ РЕМОНТ

 

25 909

 

   

 

 

7

ЗАСТРАХОВКИ, М-ЛИ ЧОВЕК И ПРИРОДА, спорт

15151

 

   

 

       

 

д.322

     

 

ПРИДОБИВАНЕ ДМА

& 52

11 752

 

 

 

 

       

д.322

     

 

ПРИДОБИВАНЕ НДМ

& 53

280

 

 

 

 

               

 

 Изразходваните средства не надвишават планираните разходи.

 

 Към 31.12.2016г. училището няма неразплатени разходи и

просрочени задължения.

 

Преходният остатък е 1445 лв.

 
               

 

Изготвил:  Сн. Илиева счетоводител  20 ОУ "Т. Минков“

 

Директор : А. Андреева

     

 

               

 

               

 

               

 

               

 

               

 

               

 

               

 

               

 

               

 

               

 

               

 

               

 

               

 

               

 

               

 

                     

 

 

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Актуално

Информация

Контакти

  ул. "Княз Борис I" № 27
     гр. София, 1463

  02/ 9521304

  0879121492

  ou20sofia@abv.bg

  Facebook страница

Google Maps